При писането на ръка се задействат участъци от мозъка, които отговарят за развитието на фината моторика, за интерпретацията на сензорните чувства и формирането на речта. Който пише бързо – чете по-добре. И обратното: който чете бавно и трудно разбира текста, пише по-зле.
Когато пишем на ръка мозъкът се активизира по различен начин, в сравнение с писането на клавиатура или на екран. Писането на ръка подобрява паметта, а учениците научават нови идеи по-лесно, когато ги записват сами. Мозъкът се концентрира по-добре, когато умеем да пишем гладко и без усилие. Когато детето се затруднява при писането, това отнема ценна енергия на мозъка му, изморява го и го разсейва. Обратното: ако пише гладко и с умение, това подпомага процеса на учене.
Хората, които пишат на ръка, развиват въображението си, защото по-добре си представят за какво иде реч.
Петнадесет или двадесет минути, инвестирани дневно в писане на буквите, могат да помогнат за предотвратяване на по-късни проблеми с писането, включително трудности с по-сложни умения като съставяне на текст.
Детските години са особено важни за обучението по краснопис. После става много по-трудно да се променят вече формирани навици и “грешки”, като например неправилно държане на молива или неправилно оформяне на буквите.
